Президентът на САЩ Доналд Тръмп хвърли ръкавицата: той иска европейските страни да наложат мита от 50% до 100% на вноса от Китай като част от съвместна стратегия за противодействие на руската война в Украйна.

Искането, което вече беше изтекло в пресата, се превърна в официална политика на Вашингтон, когато държавният глава го оповести публично в социалните мрежи през уикенда, пише Euronews.

В своето „писмо“, както го нарече, Тръмп изтъкна, че наказателните мита върху Китай, съчетани с незабавно прекратяване на всички покупки на руски петрол, биха били „от голяма помощ“ за прекратяване на „тази смъртоносна, абсурдна война“.

„Китай има силен контрол, дори хватка, върху Москва, и тези мита ще прекъснат тази хватка“, написа той.

Моментът, в който беше отправено искането, беше интересен: то дойде на фона на нарастващите усилия за координация между двете страни на Атлантическия океан за засилване на икономическия натиск върху Кремъл и принуждаване на президента Владимир Путин да седне на масата за преговори.

Миналата седмица американският министър на финансите Скот Бесънт се срещна с пратеника на Европейския съюз (ЕС) по санкциите Дейвид О'Съливан във Вашингтон, а американският министър на енергетиката Крис Райт се срещна с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и комисаря по енергетиката Дан Йоргенсен в Брюксел. В петък министрите на финансите от Г-7 проведоха телефонна конференция, посветена на санкциите.

Но посланието на Тръмп разби надеждите, че скоро може да се появи нов общ фронт.

Макар Брюксел да изрази готовност да ускори премахването на руските изкопаеми горива, той отхвърли доста решително искането за трицифрени налози.

„Всички нови мерки, които ще бъдат обявени в 19-ия пакет от санкции, ще бъдат напълно в съответствие с правилата и процедурите на ЕС, по-конкретно с отдавна утвърдения принцип, че нашите санкции не се прилагат извън територията на ЕС“, заяви говорител на Европейската комисия.

В частни разговори дипломатите бяха по-откровени: няма начин.

Правна интерпретация

Има поне три основни причини, поради които блокът няма да поеме по пътя на „всичко или нищо“, предложен от Доналд Тръмп. Първо, ЕС разграничава митата, които са търговски инструмент, и санкциите, които са инструмент на външната политика.

Европейската комисия (ЕК), която определя търговската политика на 27-те държави членки, въвежда налози, за да се справи с конкретни случаи на пазарни смущения, най-вече нелоялна конкуренция. Тези мита обикновено се основават на резултатите от задълбочено разследване, което продължава месеци и е в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО).

Дори когато изпълнителната власт предложи високи налози върху руските селскостопански стоки, което засили режима на санкции, тя го направи с мотива да защити местните фермери от производствения излишък на Москва и незаконното изземване на украинско зърно.

Тръмп, от друга страна, не прави разлика между двете. За него митата са санкции – и обратното.

Американският държавен глава наложи мита, за да постигне различни цели, като например да принуди водещи търговски партньори да сключат неравностойни сделки, да насърчи американските фирми да върнат производството си в страната, да събере допълнителни приходи за хазната, да накаже Индия за закупуването на руски петрол и да критикува съдебното дело срещу бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро.

По-рано тази година Белият дом започна тотална търговска война с Китай, която в най-острия си момент доведе до скок на митата до 145%, което направи търговията невъзможна. Усещайки напрежението, двете страни договориха споразумение. В резултат на това САЩ намалиха митата си до 30%, което е далеч под нивото от 100%, което Тръмп иска европейците да наложат.

Подходът на американския президент към митата, при който всичко е позволено, беше широко оспорен, което доведе до съдебно дело, което сега се разглежда от Върховния съд и заплашва да провали цялата му програма.

„ЕС трябва да избягва налагането на всеобщи наказателни мита върху Китай в размера, предложен от г-н Тръмп. Такива мерки биха подкопали глобалната търговска система и по-скоро биха навредили на европейската икономика, отколкото да отслабят Русия“, заяви Енгин Ероглу, германски член на Европейския парламент (ЕП), който ръководи делегацията за отношенията с Китай.

„Налозите, които не са в съответствие с правилата на СТО, са погрешен път.“

Различни мнения

Второ, ЕС няма политически консенсус за предприемане на такава безпрецедентна, радикална офанзива срещу Китай, един от най-големите му търговски партньори.

Въпреки че през последните години държавите членки затвърдиха позицията си спрямо Пекин, разочаровани от промишления свръхкапацитет, дискриминационните регулации и манипулирането на информацията, те никога не са постигали единодушие.

Различията излязоха на преден план през 2024 г., когато Брюксел предложи мита върху произведените в Китай електромобили, за да компенсира ефекта от субсидиите. Митото варираше от 7,8% до 35,3%.

В деня на окончателното решение 10 държави гласуваха в подкрепа на мерките, 12 се въздържаха, а 5, включително Германия, гласуваха против. Разделението, което направи сензация и което експертите свързаха с лобирането на Пекин зад кулисите, разкри трудната битка на блока за единение.

Въпреки че ЕС многократно обвинява Китай, че е „ключов фактор“ за руската инвазия в Украйна и доставя 80% от компонентите, необходими за производството на оръжия, той никога не е предприел решителни действия за ограничаване на търговските си отношения в резултат на това.

Вместо това Брюксел е избрал да включи в черния списък няколко подбрани организации, базирани в Китай и Хонконг. Преминаването от този частичен подход към 100% мита за една нощ би било най-малкото слабо вероятно.

Око за око

Трето, ЕС е напълно наясно с рисковете.

Китай е известен с това, че отвръща на всяко чуждестранно решение, което счита за вредно за националните си интереси. В случая с електромобилите Пекин започна разследвания на износа на свинско месо, млечни продукти и бренди от ЕС, които Брюксел отхвърли като неоснователни.

През пролетта Китай отиде още по-далеч, като ограничи износа на седем редкоземни елемента, които са от решаващо значение за автомобилния, енергийния, технологичния и отбранителния сектор. Този ход съвпадна с „реципрочните“ налози на Тръмп, но имаше глобален ефект.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен осъди ограниченията като „шантаж“ и в крайна сметка договори решение, което да облекчи европейската промишленост. Все пак демонстрацията на сила разтревожи членовете на блока, които видяха с каква лекота Пекин може да нанесе икономически щети.

След предложението на Тръмп Пекин не закъсня да предупреди онези, които биха могли да обмислят идеята за 100% мита: правете го на свой риск.

„Китай категорично се противопоставя на насочването на въпроса към Китай и злоупотреба с незаконни едностранни санкции“, заяви в понеделник говорител на китайското външно министерство.

„Ако законните ни права и интереси бъдат накърнени, ще предприемем решителни контрамерки, за да защитим суверенитета, сигурността и интересите си в областта на развитието.“

С икономическата стагнация у дома и търговско напрежение в чужбина, е малко вероятно блокът да събере кураж за такава политика.

„Грандиозните изисквания на Тръмп само подчертават, че той не е сериозен в налагането на икономически натиск върху Русия. Самоналожените от него срокове изтекоха, без да бъдат предприети никакви действия“, заяви Мария Шагина, старши научен сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), пред Euronews.

„Като обвързва санкциите на САЩ с участието на всички страни от НАТО, очакванията са, че нищо няма да се случи“, добави тя.