Учени от Университета Браун в Род Айлънд създадоха за първи път изкуствен човешки яйчник, който вече е успял да произведе зрели яйцеклетки в лабораторни условия, съобщи „Сайънс дейли“.
Откритието предлага нов метод за лечение на пациенти с рак и за изследване на фертилността.
“Яйчникът е съставен от три основни вида клетки и за първи път някой създава триизмерна тъканна структура с тройна клетъчна линия“, обясни Сандра Карсън, професор по акушерство и гинекология в Университета Браун. Според нея откритието е не само „жива“ лаборатория за изследване на фундаментални въпроси за начина, по който работят здравите яйчници, но и може да се използва за тестване на влиянието на токсини и други химикали, които могат да попречат на узряването на яйцеклетките. От клинична гледна точка изкуственият яйчник може да помогне за запазването на фертилността на жени, на които предстои лечение на рак. Незрели яйцеклетки биха могли да се замразят преди лечението, след което да бъдат оставени да узреят в изкуствения яйчник.
Онова, което прави изкуствения яйчник функционална тъкан, а не просто клетъчна култура, е обединяването на всичките три вида клетки в триизмерна структура, подобна на истинския яйчник. Средствата за създаването на такава структура от клетки са разработени в лабораторията на Джефри Морган, доцент по медицина и съавтор на изследването. Неговите така наречени триизмерни епруветки, съставени от агарозен гел, представляват хранителна основа, върху която клетките се „сглобяват“ в специфични форми. За да създадат яйчника, учените изработили „медна пита“ от текални клетки – един от двата ключови вида клетки в яйчниците, дарени от пациенти в репродуктивна възраст. След като текалните клетки били култивирани в шуплестата структура, сферични образувания от дарени гранулозни клетки били вкарани в процепите на „медната пита“ заедно с човешки яйцеклетки, известни като ооцити. След няколко дни текалните клетки обвили гранулозните клетки и ооцитите по подобие на истински яйчник. При решаващия тест новосъздадената структура успяла да доведе ооцитите до етап на пълна зрялост.
“Това представлява първият успех в използването на триизмерна изкуствено създадена тъкан за ин витро съзряване на ооцити“, обясняват учените. Първоначалната им цел дори не е била да създават на изкуствен орган, а просто да изследват средата, в която текалните и гранулозните клетки взаимодействат с ооцитите.