Учените излязоха с нова теория за това, как е възникнала Луната, съобщава Би Би Си.
В момента  за най-вероятна се приема  версията за сблъсък на прото-Земята (първият геоложки стадий на нашата планета) с друго небесно тяло, при който от изхвърлените вещества се е образувала Луната.
Но учените спореха за размерите на това небесно тяло и за неговата скорост при удара. Предполагаше се, че преди 4,5 милиарда години с нашата планета се е сблъскало небесно тяло с размери колкото Марс, което се е движело в Космоса относително бавно. Учените кръстиха това тяло Тея.
Подобен сблъсък рязко е увеличил температурата на двете тела и в резултат голяма част от  парчетата от удрящия обект и от земната мантия са били изхвърлени в околоземна орбита. От тях се е сглобила Луната. От това обаче следва, че химическият състав на Луната трябва да бъде смес от този на Земята и Тея.
Само че на Луната, за разлика от Земята, бе установен дефицит на желязо. А в същото време изотопите на кислорода на нашата планета и нейния спътник са практически идентични. Учените не могат да си обяснят това.
През март в сп. Nature Geoscience бяха публикувани резултатите от изследването на образци от лунната почва, доставени на Земята от американската мисия „Аполо“. Анализът показва, че изотопите на титана на Земята и Луната също са практически еднакви. Това според учените подкрепя теорията, че Луната е част от Земята.
Андреас Рейфер и колегите му от космическия център в Берн, Швейцария, правят компютърна симулация и стигат до извода, че в прото-Земята  се е ударило небесно тяло с далеч по-големи размери и то се е движело с много по-голяма скорост. При това ударът не е бил в центъра, а по краищата. При подобна скорост Тея би загубила много малко от своята маса и би продължила  полета си в космическото пространство. А при  страничен удар по-голямата част от веществата, изхвърлени в Космоса, биха били със земен произход. Тази теория може да се потвърди от по-прецизен анализ на лунната почва.