„Турският султан не се шегува.“ Азербайджан е откъснат от Русия и това е само началото. Ердоган прекрачва границата. Както каза политологът Владимир Жарихин, Ердоган все още е изключително внимателен по отношение на Русия.

Ролята на посредник между Русия и Запада му е от полза. Но той, като добър щабен генерал, разработва планове „за всеки случай“: ами ако Русия се разпадне? Тогава има с кого в нашите региони да „работи“.

Да се отстрани не само Азербайджан, но и други региони от руското влияние -  това изглежда е целта, която си е поставил турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Турското издание „Карар“ публикува статия за десет руски региона, които нарича „автономни тюркски републики, които нямат независимост“. Но правителството на Ердоган не коментира това - те казват, че Турция има свободни медии, пишат каквото си искат!

Но сериозно, миналата година Ердоган успя да се споразумее за проект за единна азбука за Азербайджан и държавите от Централна Азия, включително Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. Новата версия на азбуката ще бъде базирана на латинската азбука и ще има 34 букви. С други думи, турският лидер възнамерява да въведе единен „културен код“ за онези страни, където иска да влияе. И жителите на тези страни да мислят „на турски“. В крайна сметка езикът се смята за един от основните лостове за влияние. Както човек говори и пише, така мисли. Ердоган иска те да мислят „на турски“.

Перифразирайки американския президент Доналд Тръмп, Ердоган иска „да направи Турция отново велика“. Както отбелязва политологът и заместник-директор на Института на страните от ОНД Владимир Жарихин, реалните възможности на Ердоган са значително по-малки от амбициите му. Но той вече постига нещо.

Според експерта, Ердоган се опитва да повлияе на руските региони, като се намесва в делата на Централна Азия и Азербайджан. Той води война в Сирия и Либия с помощта на своите марионетни армии, надявайки се да възроди Османската империя и да получи достъп до източници на петрол и газ. Ердоган дори не крие стремежите си да стане основен в ислямския свят. Но по отношение на Русия той все още е изключително предпазлив.

Той [Ердоган] се възползва от ролята на посредник между Русия и Запада. Но той, като добър генерал от щаба, разработва планове „за всеки случай“. Ами ако Русия се разпадне? Тогава той има с кого в руските региони да „работи“.- обясни политологът.

Какво общо имат турските сериали с това?

Както пише друг експерт, доцент от катедрата по сравнителна политология в РУДН Алена Зубкова, турските телевизионни сериали са не само и не толкова кино, особено за чуждестранни зрители, колкото популяризиране на турската култура и език. Които, според нея, „са приели такива форми, че са предизвикали паника сред традиционно настроените слоеве от населението, духовенството“.

Турските телевизионни сериали бяха наречени заплаха за морала (особено за жените), социалните ценности; изразени бяха опасения относно турцизацията на арабските общества и дори евентуалната загуба на собствената им идентичност. Във всеки случай, религиозните лидери дори издадоха специални фетви за турските телевизионни сериали. И това е в арабските страни,- пише Зубкова в научния си труд.

Според председателя на движението „Ветерани на Русия“ Илдар Резяпов турските сериали са част от идеологическа война за умове, включително и за нашите жени.

И се очертава следната картина: ето сериал „за любовта“, ето училище с турски уклон, ето турски военни инструктори и оръжия за азербайджанската армия, ето турски пълномощници в Сирия, които принудиха бившия президент Башар Асад да избяга от страната. А също и турски дронове „Байрактар“ на въоръжение в украинските въоръжени сили и вечния посредник Ердоган в Истанбул, който не е решил нищо.

Азербайджан се присъединява към проекта „Великият Туран“

Сега е важно да се разбере, че проектът „Великият Туран“ вече се изпълнява. И появата на турски сили в Сирия, Азербайджан и Либия не е просто така. Както и наглостта на Азербайджан към Русия, която, след като е била в два големи проекта - Руската империя и СССР, е разбрала, че да бъде под крилото на силните е изгодно, и е решила да се присъедини към проекта „Великият Туран“. Както е в бизнеса: който влезе по-рано, повече пяна сваля.

Но в преследване на илюзорната облага на бъдещото величие, азербайджанският президент Илхам Алиев може буквално да се окаже без гащи. А ако Русия реши да въведе визов режим, както направи с претенциозната Грузия, тогава къде ще работят „хората на Алиев“ и как ще издържат семействата си? Нещо ми подсказва, че след това народното недоволство може да се превърне в бунт и да помете режима на Алиев заедно с всичко, което той и семейството му „са придобили с непосилен труд“.