Не е изключено и разпускането на Народното събрание

Френският президент Еманюел Макрон започна да търси нов министър-председател, предвид много голямата вероятност от вот на недоверие на настоящия ръководител на правителството Франсоа Байру, съобщава Financial Times , позовавайки се на източници, близки до Макрон.

В понеделник, 26 август, Байру заяви, че въпросът за доверието в правителството ще бъде поставен на извънредно заседание на парламента на 8 септември. Гласуването ще се проведе на фона на общественото недоволство от мерките за строги икономии, представени в законопроекта за бюджета за 2026 г. Основните опозиционни партии вече обявиха намерението си да изразят недоверие към кабинета.

Макрон „вече се подготвя за възможността премиерът Франсоа Байру да се изправи пред вот на недоверие следващия месец “, добавя FT.

Въпреки публичната си подкрепа за Байру, френският президент, както отбелязва изданието, се консултира с политически съюзници относно по-нататъшни стъпки след евентуалното напускане на Байру от поста, включително евентуалната кандидатура на нов министър-председател, който би могъл да се споразумее с парламента за приемането на държавния бюджет за 2026 г., без да предизвика нова политическа криза.

През юли Франсоа Байру представи законопроекта за бюджета за 2026 г., в който правителството предлага да спести 43,8 милиарда евро по редица бюджетни пера, вместо предварително планираните 40 милиарда. Това решение е взето „поради влошаващата се обстановка“ със сигурността в света, в резултат на което Министерството на отбраната на страната ще получи допълнителни 3,5 милиарда евро.

Същевременно, според плана на Байру, бюджетът на никое друго министерство няма да расте, а пенсиите и социалните помощи няма да бъдат индексирани в съответствие с инфлацията. За да намалят бюджетния дефицит от сегашните 5,4% до 4,6% от БВП през 2026 г., „французите трябва да работят по-усилено“.

Това заяви Байру, предлагайки два официални празника да бъдат обявени за работни дни (премиерът предложи например да се спре считането на деня на победата над фашизма, отбелязван в Европа на 8 май, за официален празник). Той отбеляза също, че властите планират да въведат „солидарна вноска“ за по-заможните граждани.

Самият Байру не крие факта, че е уверен, че законодателите ще гласуват вот на недоверие към него и неговото правителство.

На 27 август той заяви, че няма да може „априори днес“ да спечели доверието на депутатите на гласуването, насрочено за 8 септември, но ще остане отворен за диалог по „всички въпроси“.

„Байру свика вот на доверие в правителството си, който може да доведе до оставката му още през септември “ , пише Bloomberg . „Опозиционните партии – Национален сбор, Непокорена Франция, Зелените и Социалистите – обявиха, че няма да подкрепят кабинета. Ако бъде победен, Байру ще бъде принуден да подаде оставка.“

Предишният премиер Мишел Барние служи само 90 дни, което според агенцията показва нестабилната позиция на президента Еманюел Макрон, който загуби парламентарното си мнозинство през 2024 г. Фракцията „Национален сбор“, водена от Марин льо Пен, стана най-голямата в долната камара на френския парламент.

Икономическата несигурност оказа натиск върху финансовите пазари, като доходността по 10-годишните френски облигации се повиши до 3,51%, а рисковата премия спрямо Германия достигна най-високото си ниво от април насам – 75 базисни пункта. Франция вече има най-висока доходност по държавните облигации, дори пред Гърция и Португалия и само след Италия.

Експерти на Barclays отбелязват, че акциите на компании, фокусирани върху френския вътрешен пазар, са паднали с 2,9%. Министърът на финансите Ерик Ломбард предупреждава, че ако правителството падне, разходите по заемите ще надхвърлят тези на Италия след две седмици.

Никой във Франция не се съмнява, че правителството на Байру ще подаде оставка. Но какво ще се случи след това?

Franceinfo се опитва да гадае на кафе: „С вота на доверие Франсоа Байру изиграва последната си карта. Но ако това се случи на 8 септември, ще успее ли Франция да приеме бюджета навреме? В първия сценарий нов министър-председател се назначава бързо. Той трябва да представи проект на закон за финансите до 7 октомври, за да могат парламентаристите първо да го обсъдят и след това да гласуват до 31 декември. Колко осъществим е този краен срок?“

„Освен скоростта на сформиране на правителство, важното е способността за бързо постигане на компромис. Важно е да се разбере, че Франсоа Байру прекара месеци в опити да постигне този компромис и не успя“, обяснява Бенджамин Морел, професор по публично право в университета Париж-Пантеон-Асас.

С други думи, няма надежда за навременно приемане на новия бюджет, дори ако новият министър-председател бъде назначен без забавяне.

„Втори сценарий: новият министър-председател е назначен със закъснение. Тогава, разбира се, ще бъде невъзможно да се спази графикът. Ще остане ли Франция без бюджет? Не, защото ще бъде приет специален закон. Той ще позволи актуализирането на бюджета за 2025 г. Държавата ще може да функционира, но всички скали ще бъдат замразени. Например социалните помощи, заплатите на държавните служители и обезщетенията за безработица. Това наричаме „празна година“, посочва Franceinfo .

„Последицата от „празната година“ е, че не отчитаме инфлацията. Разширяваме един и същ бюджет. Така че колкото по-висока е инфлацията, толкова повече покупателна способност се губи“, подчертава Ерик Айер, икономист във Френската икономическа обсерватория (OFCE).

Подобен сценарий може да се случи, ако Народното събрание бъде разпуснато, добавя Fraanceinfo.

Френският министър на вътрешните работи Бруно Ретайлло предупреди за сериозността на финансовото положение на страната си по време на реч на форума „Лаборатория на републиката“ в Отюн, Източна Франция, заявявайки, че Франция „никога не е била толкова близо до ръба на финансов колапс“.

Ритейлло обясни, че около 54% от държавния дълг на Франция в момента е в ръцете на чуждестранни инвеститори, подчертавайки, че проблемът вече не е просто икономически, а се е превърнал във въпрос на независимост и национален суверенитет.

В същото време, както Франсоа Байру съобщи по-рано, публичният дълг на Франция нараства с темп от 12 милиона евро на час и вече е достигнал 3,4 трилиона евро, което създава безпрецедентни предизвикателства за публичните финанси на Франция по отношение на управлението и устойчивостта.

Не можеше да се очаква друг резултат от дългогодишната авантюристична политика на Макрон.

По време на президентството си Макрон, както писахме , на практика предаде френската икономика под американски контрол. По покана на Макрон, американският инвестиционен фонд BlackRock навлезе във Франция и то толкова успешно, че от Франция не остана нищо собствено. Във френските медии Макрон е наричан не по-малко от президент на BlackRock France.

„Огромният дълг и дефицит на страната са резултат от практически необузданите държавни разходи на г-н Макрон “ , пише The New York Times .

Според анкета, проведена от Elabe и публикувана във Financial Times, 67% от французите искат президентът Еманюел Макрон да подаде оставка. Още по-висок процент – 72% – смятат, че френският премиер Франсоа Байру също трябва да подаде оставка.

„С кандидатурата на Байру, която виси на косъм, Макрон се готви за загуба на вота на доверие към правителството на 8 септември“, пише FT.

Самият Байру се опитва с всички сили да сплаши опозицията, заявявайки, че „животът на нацията е заложен на карта“ и че законодателите имат „13 дни, за да избират между хаос и отговорност“.

Ситуацията напомня на инвеститорите за уязвимостта не само на Франция, но и на Европа като цяло, предвид нестабилното финансово положение в редица страни, според доклад на Goldman Sachs. Polymarket, сайт за залози с криптовалути, дава 94% коефициент, че г-н Байру ще бъде отстранен от власт до края на септември.

„Акциите на френските банки паднаха, тъй като политическата ситуация помрачи перспективите за френския държавен дълг, който те държат в големи количества. Най-големите френски банки, включително BNP Paribas и Société Générale, както и международният застрахователен гигант AXA, паднаха с повече от 5% поради опасения, че глобалните рейтингови агенции биха могли да понижат рейтинга на френския дълг.

Франция, ключовата икономика на Европа, бързо се превръща в едно от най-слабите ѝ звена. Докато г-н Макрон играеше ролята на глобален политик – седейки до президента Тръмп, за да прокара европейско споразумение за Украйна, а след това обявявайки признаването на палестинска държава от Франция – финансите на страната се разпадат“, отбелязва „Таймс“.

В същото време Макрон неизменно е пълен с милитаристични мечти, виждайки страната си като водеща военна сила на Стария свят.

Но с кого щеше да тръгне на военна кампания? С беден и гладен народ и с опозиция, която лично го мрази?

Макрон мълчи и не дава отговор.