У нас винаги искат да обложат еднакво с данъци и най-бедните, и средната класа, всички. Еднакво. За ниските доходи да им вземеш 10% е много, за високите доходи – не. Това е плоският данък.
Който повдигне въпрос за стъпаловиден данък според доходите, веднага го обявяват за комунист и популист. Дори за леко увеличение на данък дивидент или печалба реагират бурно. Не дай си Боже да поиска някой данък върху дохода като във Франция и др. западноевропейски страни – от около 1 млн. годишни приходи нагоре, данъкът надминава 50%. Тук старателно взимат 10% и от ниските доходи. И от фирми, които едва се крепят и имат минимална печалба, пак взимат. В Щатите, примерно, фирми в такова положение ги освобождават и дори има стимули да се закрепят.
Данъкоплатци чакат от 14 до 16 часа всеки четвъртък на опашка пред данъчната служба на „Аксаков“ в София,
за да чуят от консултанти как точно трябва да бъдат подстригани. Снимка: авторът
Какъв шум се вдига пък ако някой предложи да се обложат големите. Преди време заговориха за закон да се обложи еднократно с данък свръхпечалбата на банките. Шефът на БНБ Димитър Радев веднага се изказа, че такъв закон щял да навреди на икономиката. Шефът на БНБ всъщност защитава банкерите, не икономиката. БНБ по закон трябва да защитава вложителите в банките. Тя обаче неизменно защитава банкерите. Да не им намалеят свръхпечалбите.
За да напълнят хазната, по едно време планираха еднократно облагане на свръхпечалбите за всички фирми, не само за банките. Мярката не мина, трябваше да се гласува закон за това в парламента и стана ясно, че ще пропадне. Срещу еднократното облагане се изказват политици, икономисти, финансисти. Телевизиите веднага поканиха за коментар бившия министър мистър Горанов-Магнитски, също и „любимецът на публиката“ – бившият банкер Левон Хампарцумян.
За българското общество данък е нещо лошо
Разказът-притча на Елин Пелин за каруцаря Андрешко най-добре описва противоречивото самосъзнание у българина. Властта в лицето на бирника е лоша. Справедливо е да я саботираме. От друга страна данъците са справедливост, социализъм, да има за обществото, или популизъм – да има помощи за бедните и прочее. Преобладава андрешковското. Когато идва социализмът, държавата държи хората изкъсо и взима каквото си поиска, нямаш право на глас. Тогава ставките за доходи са стъпаловидни, но взимат и от най-ниските доходи, затова хората се настройваха срещу данъците и криеха доходи по Елин Пелин. Това продължава и сега.
След като дойде демократично време, демократично сложиха минимален плосък данък, за радост на бизнеса и хората с по-високи доходи. Част от бизнеса тук, обаче, не работи за печалба 10-20 процента като в цивилизования свят, ами докарва по 100-200%. Поне инвеститори в строителството такива печалби си слагат върху готовия продукт – жилища, примерно. Надуването на цените е отвсякъде. И не трябва да им се посяга на печалбата. Башка, че са перачница и обръщат сивия сектор в законни пари. Това се смята за нещо положително. В страните от ЕС има данъци, които надхвърлят 50% от една определена сума нагоре. Другаде пък има данък наследство. В Япония например такъв данък също надхвърля 50% от около 1 млн. в евро нагоре. Да си представим ли при 95% собствени жилища в България, да почнат наследниците да плащат данък върху тях? Данъците са израз на манталитета на хората в едно общество. Нашите са андрешковски.
Затова нито еднократно облагане, нито стъпаловиден данък ще минат у нас. Ползата е за едрия бизнес, дребния ще го душат наравно с данъците на големите.
Високите данъци в капиталистически страни като Франция, Германия, у нас се смятат за кощунство. Затова и публичният ни сектор няма пари, железниците, пътищата, водоснабдяване, инфрастрактура са трагични. А пък, колкото повече се излива там, толкова повече се краде и стига до върховете в политиката. Така кръгът се затваря.
Плоският данък се смята за нормалност. Политици и финансисти в хор се възмущават, че някои иска да го променя.
България е най-дясната страна в ЕС по данъци, и по разходи за здравеопазване (половината ги плаща пациентът от джоба си), и по индекса Джини и др. Излишно е тук да се цитират числа. Тук лявото се смята за лошо, наследство от комунизма, дясното е правилното и отношенията към данъците са в унисон с тези нагласи. Същевременно политиците правят бюджети, в които държавата разпределя все по-голям дял.
Банкстери
Може да се спори за еднократно облагане на свръхпечалба на фирми, по някаква неясна формула, каквато предлагаха чиновници от финансовото министерство. Не е така обаче с банките. Там свръхпечалбите са ясни. Те не са от успешните инвестиции, а от безогледни такси, които увеличават непрекъснато и ги взимат от джоба на клиентите. От една страна не им плащат лихви по депозити, от друга вдигат непрекъснато таксите за всичко. Такси, каквито няма в ЕС. Всичко е нагласено да печелят, дори нищо да не правят.
И още – БНБ, освен че защитава това положение, прикрива безобразията и кражбите в банките. Случаи много. Най-популярен стана с футболиста Мартин Петров, на когото откраднаха 3,8 млн. от сметката в „Уникредит – Булбанк“ и БНБ не се намеси.
Случаите в „Инвестбанк“ с изчезнали милиони от сметки на клиенти са няколко (само известните) и БНБ не се намесва, казва, че това е частно-правен спор. Дори има случай БНБ да пише писмо до съдия изпълнител, който трябва да изпълни решение на съда и прибере от банката 1 млн. лв. за ощетен клиент. БНБ се чувства над съда и оспорва решението му. Иска съдия изпълнителя да не удържа този милион, че ще нанесе „увреда“ на банката. Този термин е употребила БНБ (виж тук).
И да не мисли някой, че законодателят и политическият елит предприемат мерки да принудят БНБ да защитава вложителите? Вместо това президентът Радев назначава в управителния съвет на БНБ Любомир Каримански. Той, както стана известно, е бивш изпълнителен директор на „Инвестбанк“, доказано участвал с подписа си в една от измамните схеми, при които уж платили 1 млн. лева в брой на ром, представил се с фалшиви документи като шеф на фирма (виж тук).
Този беше лансиран и като кандидат за шеф на БНБ, готвят се пак да го кандидатират.
Банкерите имат нужда от прикриване на далаверите си, който и да дойде на власт. БНБ е лостът за това.
