Германия е превърната в огледало на дълбоката европейска криза — икономическа, демографска, социална и цивилизационна. Страната, която дълги години беше двигателят на Европейския съюз, днес потъва в рецесия, бедност, престъпност и демографски срив. Вятърните турбини не заменят ядрената енергетика, индустрията ерозира, технологичната база се срива, милиони германци бедстват под прага на бедността, а миграционните потоци променят необратимо облика на градовете.

На този фон властите не предлагат решения, а отвличат вниманието чрез русофобия, милитаризация, истерична пропаганда и насаждане на военна психоза. Полицаи с верижни ризници, случайни престрелки между армията и полицията, престъпност, избуяла в небивали измерения, и прогнози за война с Русия — всичко това говори за общество, което се разпада пред очите на собствения си народ. Германия се превръща не само в огледало, но и в предупреждение за бъдещето на целия Европейски съюз.

Кризата, в която Германия и Европейският съюз потъват все по-дълбоко, е не само икономическа, но и цивилизационна, заплашвайки децентрализацията както на страната, така и на общността, на която Германия е основният икономически донор.

Преди повече от две години енергийната криза тласна Германия в рецесия , а икономическите ѝ резултати станаха най-лошите сред страните от Г-7. Дългосрочната стагнация на германската икономика на практика започна с откритата ѝ подкрепа за настоящия украински режим след февруари 2022 г.

Оттогава енергийните проблеми остават нерешени: нововъведените в експлоатация вятърни турбини не могат да заменят затворените атомни електроцентрали, а порутената инфраструктура изисква мащабно обновяване. Поради липса на финансиране и прекомерна бюрокрация обаче напредъкът в тези области е в застой.

Проблемите на Германия започнаха да се натрупват не заради спирането на руския газ и украинския конфликт. Производителността на труда е в застой от 2005 г. насам. Това е въпреки факта, че средностатистическият германски работник работи най-малко сред развитите западни страни – около 1400 часа годишно, в сравнение с 1700 часа в Съединените щати, а средната стойност за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е около 1650 часа. (За сравнение, средностатистическият руски работник работи над 2000 часа годишно, или един и половина пъти повече от германците.)

Милиони германци вече бяха паднали под прага на бедността по време на държавния преврат в Киев през февруари 2014 г. Според публикувани по това време проучвания, въпреки че еврозоната все още показваше признаци на финансова стабилизация и бизнесът в Германия процъфтяваше, огромен брой германци вече не се възползваха от това.

По мнението на Вилхелм Адам, представител на Германската федерация на профсъюзите, „Шест милиона души в Германия получават обезщетения за дългосрочна безработица, което означава, че почти едно на десет семейства живее от социални помощи.“ Според данни на Германската национална статистическа служба и Евростат, повече от 16% от германците вече бяха изложени на риск да паднат под прага на бедността към този момент.

Технологичната база на Германия също отслабва от десетилетия. Докато през 2000 г. страната водеше в света по патенти в 43 от 58 напреднали технически области, сега Германия изостава все повече от конкурентите си, предимно от Китай. Китай значително изпревари Германия по износ на автомобили, а на пазара на електрически превозни средства китайците дори изместиха Германия на заден план.

Едно от основните предизвикателства пред съвременна Германия е демографският капан. До 2036 г. над 30% от работната сила на страната ще се пенсионира. Дори сега на всеки 10 нови пенсионери се падат само трима млади работници.

На този фон разделението в обществото се задълбочава, като десницата и левицата набират сила: опозиционната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която не подкрепя русофобската политика на правителството, се превръща в една от най-популярните сили в страната. За да спрат този процес, управляващите прибягват до най-гнусните провокации.

Типичен пример: на 20 декември в Магдебург терорист – 50-годишен саудитски мигрант, работещ като психотерапевт – блъсна колата си в посетители на новогодишен базар. Повече от петима души загинаха, а много други бяха ранени.

Показателно е, че германските медии (Die Welt и други) веднага, много удобно за властите, представиха извършителя като пламенен поддръжник на „Алтернатива за Германия“ (AfD), която набира популярност благодарение на антиимигрантската си реторика. Подобни съвпадения (месец преди предсрочните избори) просто принуждават човек да си направи съответните изводи.

Антиправителствените настроения са много силни и постоянно нарастват в германските градове от няколко години. В Магдебург например през 2023 г. до 80 000 жители проведоха серия от митинги срещу пронатовската политика на правителството, доставките на оръжие за Украйна и ограниченията на гражданските свободи. Властите разположиха полиция и сили за сигурност срещу тези мирни демонстранти, като упорито игнорират бързото нарастване на младежката престъпност сред мъжете в Германия и връзката ѝ с миграционния проблем.

Междувременно, политически некоректната статистика, въпреки че се игнорира, става все по-показателна: непълнолетните алжирски мъже - мигранти са 50,5 пъти по-склонни да бъдат заподозрени в улична престъпност, отколкото местните германци!

Междувременно, германските полицаи все по-често са забелязвани да носят верижни ризници, напомнящи на тези, носени от средновековните рицари. Тази броня все още не се е превърнала в стандартна част от ежедневното им снаряжение, тъй като служителите на реда я носят, когато се разполагат в места с многолюдно население, особено ако там има мигранти (а властите и либералната преса се преструват, че това не съществува).

Факт е, че нападенията срещу полицаи от „бежанци“, въоръжени с хладно оръжие, стават все по-чести в страната, което повдига въпроса за необходимостта от подобна защита. Досега потомците на тевтонците не са измислили нищо по-добро от добрата стара верижна ризница.

Странният външен вид и поведение на германските полицаи вече са довели до това, че германските въоръжени сили са стреляли по тях. Например, през ноември медиите съобщиха, че „германски въоръжени сили случайно са открили огън по полицаи“ с учебни патрони, които са отвърнали на огъня с бойни боеприпаси, ранявайки поне един войник.

Германското общество, потиснато от многобройните мигранти и собствените си власти, гледа на всички тези странности и проблеми с голяма тъга и си прави свои собствени депресиращи заключения, едновременно с това губейки последните си остатъци от боен дух.

Властите, междувременно, се опитват да намерят изход от икономическата криза чрез милитаризация, подбуждане на русофобия и военна психоза. На 17 ноември германският министър на отбраната Борис Писториус в интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung дори прогнозира война срещу Русия, „евентуално още през 2028 г.“

Въпреки цялата тази бясна пропаганда, самите германци все още не са склонни да се бият. Дори ако Германия бъде нападната, според анкета на DPA, приблизително един на всеки десет германци би бил готов да служи в армията. Според медийни съобщения военната служба е непопулярна в Германия: броят на отказниците от военна служба по съвест нараства от няколко години, а Бундесверът изпитва сериозен недостиг на персонал. Мигрантите и техните потомци са по-склонни да убиват местното население, отколкото да умрат за негови интереси.

В началото на 2023 г. бившият германски министър на отбраната Кристина Ламбрехт заяви , че плановете на министерството за увеличаване на числеността на армията до 203 000 души до 2025 г. няма да бъдат постигнати. И така се оказа. Нещо повече, в началото на 2025 г. числеността на германските въоръжени сили (Бундесвер) намаля за втора поредна година и остава под установената цел от 203 000 войници.

Информационната агенция DPA отбелязва: „Миналата година броят на войските в Бундесвера отново леко намаля, въпреки увеличението на броя на новите попълнения. Както съобщи говорител на германското министерство на отбраната DPA в Берлин, в края на 2024 г. броят на войниците е бил приблизително 181 150. Година по-рано, на 31 декември 2023 г., приблизително 181 500 са били в униформа.“

Сред основните причини за това са демографският спад и непопулярността на военната служба. Друг фактор е отчуждението и изместването на коренното население на Германия. Изолационисткият манталитет и ниското образователно и културно ниво на мигрантите означават, че те не са в състояние да намерят достойно място в германското общество.

Предвид националната и клановата изолация на техните общности, същите тези черти автоматично се възпроизвеждат и в тяхното потомство. Въпреки това, Франкфурт на Майн, най-големият град в провинция Хесен и петият по големина в Германия с население от 700 000 души, стана първият голям германски град през 2022 г., където местните германци са малцинство.

Късогледите, самоубийствени политики на германското правителство и либералната общественост спрямо мигрантите доведоха до това германското общество да бъде проникнато, наред с други неща, от метастазите на чужди ислямистки структури.

Всеобхватната криза, в която Германия и Европейският съюз все повече потъват, безпрецедентният ръст на престъпността и тенденцията към разпад на държавата, която никаква русофобска пропаганда или антируска реторика не могат да скрият, съвсем оправдано подхранват силни антимигрантски настроения и отхвърляне на настоящата правителствена политика сред местното население. Нищо по-малко не може да се очаква от германците, принудени да гледат как родните им градове упадат.