Музикантът виртуоз Владимир Спиваков пристига у нас за участие във Фестивала на руската култура, който се откри снощи в НДК. 63-годишният цигулар и диригент живее ту в Москва, ту в Париж и обикаля световните подиуми с два инструментални състава - „Московски виртуози“ и с Националния филхармоничен оркестър на Русия. Музикантът поддържа благотворителен фонд на свое име, който подкрепя талантливи младежи и болни деца. В навечерието на 2008 г. Спиваков стана лауреат на наградата на вестник „Нови известия“, който публикува специално интервю с музиканта. - Владимир Теодорович, вие сте отличен с десетки призове и в Русия, и в чужбина. Как се отнасяте към наградите? - Случвало се е да откажа награда. Не се съгласих да приема ордена „Дружба народов“, защото церемонията съвпадаше с началото на военната кампания в Чечня. Но отличието на вестник „Нови известия“ ме зарадва, защото са ме номинирали читателите. - Ваши по-възрастни колеги твърдят, че няма лоши оркестри, а лоши диригенти. Съгласен ли сте с това мнение? - Добрият диригент винаги може да мобилизира не чак толкова добрия оркестър и да накара музикантите да работят професионално. Често ми се е случвало да музицирам с такива оркестри. Свирим, постигаме добри резултати, а години по-късно оркестрантите ми пишат благодарствени писма. Моят педагог Юрий Янкелевич обичаше да повтаря пред учениците си следната фраза, която никога няма да забравя: „Добър е оня учител, който умее да обучи не особено талантливия музикант.“ Защото талантливите музиканти не се нуждаят от чак толкова велики учители. Оркестърът е специфичен организъм. С всеки диригент той свири по различен начин. Само за няколко такта оркестрантите усещат какъв човек стои пред тях – талантлив или посредствен, лош или добър. И заиграват по свирката му. - Казват, че звукът на оркестъра зависи от диригента. Вярно ли е? - Да. Помня два концерта на Ленинградската филхармония с почти еднакъв репертоар. Първият, дирижиран от легендарния Евгений Мравински, вторият, с диригент гост от чужбина. Разликата бе ужасяваща – под палката на Мравински филхармонията свири вълшебно, а под ръководството на госта звуча като провинциален оркестър. - Вие сте претоварен с творчески задачи. От какво не можете да се откажете в свободното си време? - И до смъртта си ще отделям по 45 минути преди сън за четене. А работният ми график е запълнен до края на 2010 година. - Случвало ли ви се е през последните години да отидете на почивка поне за 10 дни? - Със съпругата ми Сати и с моите четири дъщери почиваме всяка година в едно малко селце на френската Ривиера, недалече от Сан Рафаел. Там никой не знае кой съм, затова се разхождам спокойно по улиците и по плажа. Много се гордея с моите щерки. Най-голямата, Катя, завършва Американския университет в Париж и е страхотна пианистка. Под нейна режисура в университета поставиха мюзикъла „Коса“. Татяна има намерение да учи за артистка. Анечка навърши 13 години и има данни на ориенталска танцьорка. Четвъртата ми щерка всъщност е моята племенница Сашенка – дъщерята на покойната ми сестра. След смъртта x взехме Сашенка у дома и се грижим за нея като за наше дете. Тя не се занимава с музика, но говори отлично два чужди езика – френски и испански. - Съпругата ви Сати е актриса, но не работи. Дъщерите още учат. Поддържате и благотворителния фонд „Владимир Спиваков“. Как се оправяте със семейния бюджет? - И аз не знам! Пълен профан съм в сметките. Заплатата ми в Русия въобще не стига до джоба ми. Направо отива във фонда. От парите, получени в чужбина, си гледам семейството. И изплащам кредита за нашия апартамент в Париж. Не се оплаквам от безпаричие, защото нещата някак се нареждат от само себе си. Трябват ми пари за някоя благородна кауза, изведнъж получавам някаква крупна сума от някакъв запис. И парите покриват разноските. - Плъзнаха слухове, че сте захванали бизнес в Западна Европа? - Пълна лъжа. За бизнес въобще не ме бива. - Истината ли казвате? - Когато искам да скрия нещо, аз просто не говоря. - А имате ли все пак някакви недостатъци? - Естествено. Много пуша. Особено ако се натъкна на нисък професионализъм, което доста често се случва. - Сега е модерно известни артисти да се впускат в политиката. Ще го направите ли и вие? - Не. Мисля, че мястото ми е на сцената. И че трябва да постигна целите в живота си само чрез изкуството и чрез благотворителния фонд, който носи моето име. - Как успявате да поддържате през годините тази прекрасна физическа кондиция – слаб, висок, пъргав? - О, нима това прави впечатление!? Диетите не ги признавам. Ям борш, пелмени, сандвичи с народен колбас, пия бира. Но никога не се храня преди концерт. Това е рецептата. - Вярно ли е, че най-скъпият предмет у вас е цигулката? - Да. свиря на Страдивариус. Купиха ми я две приятелски семейства, които събраха два и половина милиона долара.