САЩ трудно ще се примирят с мисълта, че техният «стар враг» от Студената война надделява, пише Род Дрехер в статия на TAC. Време е Америка да признае, че вече не е хегемон. Русия е по-силна, а американците допуснаха това чрез собствената си глупост, счита авторът.

Многополярността е реалността на нашето време, независимо дали на Америка харесва или не.

Мълния раздроби на части най-голямото знаме на САЩ Иска ми се да мога да кажа нещо успокояващо за ситуацията между Русия и Украйна. Питам почти всички, които срещам тук, в Унгария, която граничи с Украйна, какво мислят за ситуацията и виждам, че всички са еднакво мрачни, макар и не апокалиптични. Никой не иска тази война, но много малко хора — не съм срещал такива хора, въпреки че може и да има — вярват, че тя може да се избегне. Общото мнение изглежда така:

1. Русия ще нахлуе в Украйна. Засега това е неизбежно и ще доведе до лоши последици, включително до възможна бежанска криза, която ще нахлуе в Унгария и други страни, граничещи с Украйна.

2. Русия бързо ще разгроми украинската армия.

3. Европа няма да направи нищо, защото Европа не може да направи нищо. Тя е твърде слаба във военно отношение, за да се намеси, дори и да иска.

4. А повечето европейци не искат да се включват по четири причини.

а. Много от тях признават, че Русия има законно право да иска Украйна да не влиза в НАТО.

б. Много от тях признават, че исторически отношенията между Украйна и Русия са много сложни.

в. Русия има законно право да очаква Украйна да остане извън НАТО.

г. Европейците знаят, че ако се противопоставят на Русия, в крайна сметка ще замръзнат през зимата, тъй като руснаците ще спрат газа, от който зависят много европейски страни.

5. Европейците знаят, че в тази ситуация не могат да разчитат на Америка.

Когато чуя друга версия на тази последна точка, бързо се намесвам, за да кажа, че те са прави, но че Америка няма право да рискува трета световна война с Русия заради Украйна. И тогава обяснявам как Америка води война вече две десетилетия, изтощавайки се в безсмислени военни конфликти в Ирак и Афганистан.

Американците не могат да понесат мисълта, че нашият стар враг от Студената война, Русия, изглежда, че надделява над нас, но дълбоко в себе си янките нямат смелостта да се бият.

Освен това кой ни направи единствен арбитър в международните отношения?

Ако действията на Русия, отстояваща геостратегическите си интереси на собствената й граница, са равносилни на натиск върху Америка, тогава какъв е този международен ред, който позволява на Съединените щати да определят какво могат и какво не могат да правят другите страни?

Спомняте ли си легендарния съветолог и американски дипломат Джордж Кенан, който препоръчваше реализъм в отношенията с Русия, за да се защитят интересите на Америка? Ето един анализ, който дава представа какво би казал Кенън днес, ако беше жив.

Кенан почина през 2005 г., но възможният му съвет към Америка ще се състои от три точки:

Първо, необходимо е да се вземе предвид гледната точка на Путин относно интересите на Русия в Украйна – страна, която е в „задния двор“ на Русия, а не на Америка.

Второ, има нужда от защита на жизненоважните интереси на САЩ, като същевременно се преследват широки цели, които могат да бъдат постигнати само чрез конструктивен ангажимент с Русия.

Трето, трябва да научим както отрицателните, така и положителните уроци от историята на Студената война.

Не позволявайте съображенията за сдържане да се превърнат в инструмент за изолиране на Русия, което ще направи нашия потенциален съюзник в международните дела наш непримирим враг.

Нова студена война по никакъв начин не е в интерес на народа на Украйна, който не иска вражда между Русия и Съединените щати, а по-скоро ползите от помощта и сътрудничеството и с двете държави.

Този нов световен ред, в който живеем, е постамерикански световен ред, в който Съединените щати са сила, спаднала като спукан балон, на световната сцена. Един от моите събеседници тази седмица посочи, че французите не искат война в Украйна и че французите са тези, които се опитаха да предупредят администрацията на САЩ да стои далеч от Ирак още в началото на 2000-те.

„Да, а ние намразехме французите за това“, отговорих аз, „Но те бяха прави“.

Петя Паликрушева, превод и редакция