Войната на Русия в Украйна събуди Германия за риска да има икономика, която е твърде зависима от суровини, осигурени от автократичен силен човек. Но тъй като канцлерът на Германия Олаф Шолц се отправя към Пекин в края на тази седмица, възникват въпроси дали той не е предпочел да остави уроците от близкото минало в Берлин.
Шолц е първият представител на либерална демокрация, получил покана за държавно посещение в Китай след избухването на пандемията от коронавирус в Ухан през 2019 г. и ще бъде първият голям политически лидер, който ще се срещне със Си Дзинпин, откакто китайският президент консолидира властта си с разтърсване на върха на комунистическата партия. Той ще направи еднодневно посещение в Пекин като представител на правителство, което обеща да обърне страницата от ерата на Ангела Меркел, когато Германия циментира отношенията си с над 12 държавни посещения в Китай през 16-годишния мандат на Меркел.
Сегашното германско трипартийно коалиционно правителство, напротив, обяви намерението си да намали икономическата си зависимост и да засили отношенията с демократичните държави в Азия. В коалиционното споразумение, подписано в края на миналата година, то определи отношенията си с Китай като „системно съперничество" и подчерта необходимостта от справяне с „геополитическите въпроси и въпросите на политиката за сигурност заедно със Съединените щати и критични индо-тихоокеански партньори като Япония, Австралия и Индия".
За разлика от своите предшественици Меркел и Герхард Шрьодер, през април Шолц направи Токио, а не Пекин, дестинацията на първото си официално пътуване до Азия. По онова време съюзниците твърдяха, че това е символ на преоценка на геополитическите приоритети на Германия. Но Шолц написа „Ако Китай се промени, отношенията ни с Китай също трябва да се променят". Има опасения, че преоценката е била преоценена още веднъж. Миналата седмица канцлерството на Шолц прокара сделка, която позволява на китайската държавна корабна компания Cosco да купи дял от 24,9% в три терминала в най-голямото пристанище на Германия, в Хамбург, въпреки силните критики от коалиционните партньори - Зелените и Либералите.
Едно от обясненията е, че правителството на Германия, чиято тристранна структура прави бавната работа по изграждането на консенсус по-важна от всякога, все още не е сигурно каква точно трябва да бъде стратегията му за Китай.
На скорошен външнополитически дебат в Берлин началникът на кабинета на Шолц, Волфганг Шмид, изрази дълбок скептицизъм относно идеята, „че трябва да се отделим" от Китай. „Да, има опасност Китай да направи това", каза той. „Но това би причинило обедняване на целия свят, включително на Китай."
„Системното съперничество може да е записано в коалиционното споразумение на Шолц, но само за конфликт на геополитическата арена ли се отнася или става дума за съперничество между фундаментално противоположни политически и икономически убеждения?" попита Тим Рюлиг, експерт по Китай в Германския съвет за външни отношения (DGAP). „Подозирам, че екипът на Шолц в канцлерството все още се опитва да разбере това."
Тъй като германското правителство е изправено пред популистка реакция заради спираловидните сметки за енергия тази зима, а бизнес асоциациите нервно се вълнуват за сценарии за газ, може да изглежда разумно Шолц да не бърза. Насочването към десетилетия на военна и енергийна политика вече е толкова скъпо и политически рисковано начинание, че лидерите на Германия ще се изкушат да оставят въпроса за Китай да виси още малко.
Рюлиг каза: „Може да се изложи аргумента, че последиците от войната в Украйна вече оказват голямо екзистенциално напрежение върху германската икономика и че фокусът на канцлера засега трябва да бъде върху поддържането на курса на кораба. Ако това е мнението, тогава може би има смисъл да продължим да сключваме някои сделки като тази с пристанищния терминал в Хамбург. Но ключовият въпрос за Шолц тогава е колко време има до голям военен конфликт с участието на Китай. Лично аз смятам, че ескалация на ситуацията в Тайван през следващите пет години не е малко вероятна." каза Рюлиг