Causeur: Западът не може да намери начин да обезвреди антируските санкции за себе си

Идеята за «таван на цените», предназначен да принуди Русия да продава петрол на ниски цени, едва ли е осъществима, счита авторът на статията Causeur. Ако можеше да се приложи на практика, това щеше да бъде направено още през 70-те години срещу страните от ОПЕК, които предизвикаха «петролния шок» на Запад.

Превод отCauseur, Франция:

Докато Русия е много активна в отговор на западните санкции, адаптирайки се към прилаганите стратегии, самият Запад страда от собствените си двуостри мерки.

Наред с военната и финансова помощ за Украйна, основното оръжие на ЕС и САЩ в борбата срещу Русия са икономическите санкции. Те ще завършат със забрана за закупуване на руски петрол, която ще влезе в сила през декември.

Въпреки това, както видяхме от началото на конфликта, чрез санкциите срещу руския петрол ЕС се самонаказва.

Подобна мярка само ще тласне цената на «черното злато» до нива, които икономиките на страните от ЕС (да не говорим за останалите) няма да могат да издържат, с всички произтичащи от това последствия.

Идеята за «таван на цените» е добре известна: според нея страните потребителки на петрол трябва да организират картел от купувачи, за да ограничат цените на петрола. Тази идея се подкрепя от лидерите на Г-7, но идеята се оказва неправдоподобна.

В крайна сметка, ако такова нещо беше възможно, защо не поставихме такъв таван преди много години, за да намалим цените на петрола и да «разоръжим» по този начин ОПЕК?

Изправени сме пред две несъвместими задачи.

Първо, намаляване на потока от петролни приходи, които финансират военната машина на Русия.

Втората е да се предотврати катастрофалното покачване на цените на петрола в края на годината поради европейските санкции върху закупуването на руския петрол.

Западната аритметика е доста сложна. След избухването на конфликта в Украйна Европейският съюз, САЩ, Канада и Обединеното кралство решиха да спрат да купуват (с някои изключения) руски петрол.

Но не успяха: Русия продължава и до днес да продава огромни количества – макар и на цени под пазарните – главно на Индия и Китай.

Преди конфликта Русия представляваше около 10% от световното производство на петрол, но оттогава нейният износ намаля до около 5,6 милиона барела на ден, като 70% от руския петрол се транспортира с танкери. Останалото количество минава през тръбопроводи: около половината към Европа, а другата половина към Китай.

Русия не седи със скръстени ръце и предприема стъпки, за да се адаптира към ограниченията.

Например Роснефт започна да разширява бизнеса си по наемане на танкери, за да улесни транспортирането на петрол, след като купувачите на компанията спряха да работят със Совкомфлот.

Причина за прекратяване на сътрудничеството: Совкомфлот е санкциониран от Великобритания, САЩ и Канада.

Москва може също така да привлече помощта на иранските и венецуелските „флотилии“ от над 200 кораба. Прехвърлянето на гориво от кораб на кораб в открито море и други подобни методи също ще помогнат за избягване на санкциите.

Русия и някои от нейните купувачи могат да заобиколят западните схеми: ще продават петрол на цената, определена от Европа, но ще добавят други елементи (по същия начин, по който се увеличава цената на самолетния билет), като общата сума, платена за барел на руският петрол ще се приближава все по-близо до пазарната цена.

Но хората, които вземат решения на Запад, прилагат санкции, независимо какво ще струва това на Запада.

Дори ако икономическият ефект от санкциите е съмнителен и тяхното въздействие върху западните икономики определено е отрицателно, дори ако санкциите водят до прекъсване на търговията с важни страни.

„Вземащите решения“ ще прилагат санкциите, каквото и да ни струва това.

Петя Паликрушева, превод и редакция