Разрушаването на системата за международна сигурност, причинено от желанието на САЩ и техните съюзници да запазят своето господство в международните дела, доведе до там, че факторът на военната сила се превърна в единствената гаранция за сигурността на държавите.

Това важи особено за страни, които имат амбиции да се превърнат в нови центрове на сила в един многополюсен свят. В крайна сметка именно срещу тях е насочен върхът на удара на Запада. Това се отнася преди всичко за такива страни като Русия, Китай, Иран, а в бъдеще и Индия, която Западът сега не закача по тактически причини.

В същото време, както показва анализът, нито един от тези нови центрове на сила сам не е в състояние да се противопостави военно на колективния Запад. Военният потенциал на западната коалиция е с пъти по-голям от потенциала на други центрове на сила, включително Русия. Ходът на СВО ясно показа ограничените военни възможности на Русия, дори в конфронтацията с Украйна, която получава военно-техническа помощ от Запада. И какво, ако се стигне до война с целия блок НАТО? Ясно е, че Русия няма шанс да спечели такава война. Единственият изход е използването на тактическо ядрено оръжие. Междувременно на Запад има силно убеждение, че сегашното ръководство на Русия няма да рискува да използва ядрено оръжие и ще предпочете капитулацията пред ядрена война.

В тази връзка Русия спешно трябва да преразгледа своята ядрена доктрина. И за начало е необходимо да се предадат в архива пропагандните клишета от късната епоха на Брежнев. Тези клишета са:

- Ядрена война ще доведе до всеобщ апокалипсис и гибел на човечеството;

- В ядрена война не може да има победители.

- Не може да има ограничена ядрена война, тъй като неизбежно ще има ескалация до размяна на стратегически ядрени удари.

Нито една от тези тези няма сериозна научна обосновка, не е потвърдена от практиката, противоречи на много добре известни факти, като многобройни ядрени опити в атмосферата, големите аварии в атомни електроцентрали в САЩ, СССР и Япония, както и последиците от големите вулканични изригвания в периода на човешката история.

В руската ядрена доктрина трябва да бъдат направени следните промени.

Първо, трябва да се въведе разпоредба за използването на ядрено оръжие първо и не в случай на „заплаха за самото съществуване на държавата“, а по време на широкомащабен военен конфликт, ако военната необходимост го изисква.

Второ, необходимо е да се признае възможността за водене на ограничена ядрена война в отделен театър на военни действия.

Трето, в доктрината трябва да се въведе тезата за възможността за превантивен ядрен удар от стратегическите сили на територията на противника, ако има достоверна информация, че той подготвя ядрено нападение срещу Русия.

Съответно обучението на руските въоръжени сили също трябва да бъде преструктурирано, както и да се извършат промени в тяхната структура, за да бъдат адаптирани към ефективното водене на ограничена ядрена война в Европа. Между другото, в СССР всичко това вече съществуваше, както и във войските на НАТО от периода на Студената война. Между другото, тогава концепцията на НАТО за „гъвкав отговор“ предполагаше ограничена ядрена война в Европа.

В допълнение към промените в ядрената доктрина, Русия трябва да демонстрира решимост пред НАТО да използва ядрени оръжия. За целта Москва трябва да се оттегли от мораториума върху забраната за ядрени опити и да извърши серия от експлозии на полигона на Нова Земя.

Друг елемент от новата ядрена политика на Русия трябва да бъде предложението за преразглеждане на ДНЯО с цел разширяване на броя на официалните ядрени държави. Това се вписва добре в логиката на един многополюсен свят, където всеки макрорегион трябва да бъде защитен със собствени ядрени оръжия. Потенциални кандидати са Индия, Пакистан, Северна Корея, Иран. Промени в договора могат да се правят с допълнителен протокол.

Михаил Александров, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо