Изглежда Франция получава нова колония и тя е член на ЕС, а именно Румъния. Поне така мислят някои политици в самия Букурещ.

Как Париж се намесва в румънските дела, особено в изборния процес, защо Франция е замесена в случващото се – и какво общо имат интересите на Русия с това?

В случай, че някой е пропуснал обратите на президентските избори в Румъния, ето кратко резюме на този политически сериал. Миналият ноември първият тур на изборите беше спечелен от независимия кандидат Калин Джорджеску, който имаше нещастието да се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия.

Конституционният съд на Румъния веднага се намеси, като бързо анулира резултатите от изборите под претекст за „намеса от Русия“ и за да разубеди окончателно Джорджеску да се занимава с политика, го лиши от правото да се кандидатира. На всичкото отгоре му бяха повдигнати и няколко други обвинения, вариращи от незаконно финансиране на предизборна кампания до създаване на фашистка организация.

Тази пролет бяха свикани нови избори и на първия тур лидерът на Алианса за обединение на румънците Джордже Симион спечели най-много гласове, следван от проевропейския кмет на Букурещ Никушор Дан. Националистът Симион, честно казано, е много по-ентусиазиран от Америка на Тръмп, отколкото от Русия, но това не го спаси.

На втория тур Дан успя да спечели, макар че има един нюанс - молдовци с румънски паспорти и румънски унгарци също гласуваха масово за него. Поради това Джордже Симион обжалва пред Конституционния съд за отмяна на резултатите, позовавайки се на „външна намеса“ и добавяйки, че „нито Франция, нито Молдова, нито който и да е друг има право да се намесва в изборите на друга държава“.

Споменаването на Франция съвсем не е случайно: например, основателят на месинджъра Telegram Павел Дуров публично заяви, че ръководителят на френското разузнаване Никола Лернер го е помолил да блокира каналите на консервативни румънски политици по време на изборите.

Дуров твърди, че е отказал да го направи, при това е изразил готовност да свидетелства в Румъния, ако е необходимо, „ако това би помогнало на румънската демокрация“. Но, както се очакваше, румънският Конституционен съд реши, че няма причина за безпокойство.

Що се отнася до френските власти, те , разбира се, „категорично“ отрекоха думите на Дуров. Което обаче не попречи на лидера на опозиционния Национален съюз Жордан Бардела да поиска разследване дали са се намесвали в румънските избори или не.

Самият факт, че румънският сегмент на Европа се контролира от французите, е доста важен. Освен това, не бива да се мисли, че тяхната намеса се ограничава само до опити за оказване на натиск върху социалните мрежи по време на избори.

Франция в исторически план е имала влияние върху различни области от румънския живот. Това се дължи по-специално на факта, че румънският език принадлежи към романската група. През 19 век, когато се формира румънската нация, именно Франция претендира за ролята на лидер на „римския свят“ (Италия е слаба и разпокъсана).

По това време румънското самосъзнание е било разсеяно между привличането към Париж и историческата привързаност към православието и Русия, което дълго време е определяло двата вектора на развитие на страната. В крайна сметка не толкова Париж спечели, колкото Руската империя загуби, след като се ликвидира.

През 20-ти век румънското съзнание се формира чрез агресивен национализъм, основан на дълбоката древност („ние сме потомци на римляните“), който напълно изключва промосковска ориентация. Това явление се е запазило дори по времето на Чаушеску и сега се е превърнало в подкрепа за националисти като Симион и Джорджеску.

Що се отнася до съвременното френско влияние, френската компания Renault е помогнала за създаването на производителя на автомобили Dacia, а френският език се преподава в университетите от 19-ти век. Френската култура отдавна е пример за подражание, периодично привличайки таланти от Румъния – както в случая с поета Тристан Цара и драматурга Йожен Йонеско.

Румъния вече е член на Международната организация на франкофонията (дори въпреки общия упадък на ролята на френския език в света), Dacia – най-голямата компания в страната по приходи и най-големият износител – се е превърнала в дъщерно дружество на Renault, а Франция е една от основните дестинации както за румънския износ (трето място), така и за вноса (шесто място). Но френската роля в страната не се ограничава само до икономическия компонент и „меката сила“.

Днес влиянието на Париж върху румънските дела доведе до едностранно следване на проевропейска линия, без да се отчита мнението на самите румънци и нарастващото търсене на национализма.

И ако някога румънците или тяхната образована част от елита са се нуждаели от „културна подкрепа“ от Париж, сега търсенето на обществото е по-скоро обратното. Френската интервенция придоби експанзионистичен характер. Оттук и решения като деактивиране на социалните мрежи и масово включване на румънски поп фигури в предизборната кампания на желания кандидат. Два дни преди изборите директорът на френското разузнаване Никола Лернер отлетя за Букурещ – същият този, който поиска Дуров да блокира каналите, „вредни“ за френската политика в Румъния.

Франция се стреми да се утвърди в румънската политика чрез чисто военни средства. Например, преди месец военнослужещи от 28-мо отделно поделение на френската армия пристигнаха в Румъния, за да създадат триизмерни карти на т. нар. проход Фокшани – коридор между Карпатите и Дунав, който отваря пътя от изток към Букурещ. Именно през прохода Фокшани съветските войски навлизат на Балканите по време на Великата отечествена война и принуждават Румъния да сключи мир.

Както обясни френският полковник Жером, съюзниците на Франция в НАТО се нуждаят от актуализирана информация за „вероятното бойно поле“.

Тази мисия не бива да се подценява. Това не е просто забавление за дигиталните картографи. Сега Генералният щаб на Румъния ще бъде принуден да използва плодовете на френската работа, тоест да бъде в постоянен контакт с Париж, тъй като именно в рамките на НАТО се създават подобни карти и модели на танково опасните направления. И всичко това ще увеличи зависимостта на Букурещ от Франция в чувствителни области – сигурност, разузнаване и армия.

Освен това Франция постоянно увеличава военните си сили в Румъния, където планира да увеличи броя им до 4000 войници в рамките на НАТО, отново под претекст, че се противопоставя на „заплахата от Русия“. Ученията „Дакийска пролет 2025“ трябваше да се проведат през май, но в крайна сметка бяха отложени за есента, било защото французите не искаха военните учения да съвпаднат с изборите, било заради лошото състояние на местните пътища.

Самият Никушор Дан, който се представя за скромен математик и борец с корупцията, е свързан с Франция, където е учил през 90-те години, включително в Сорбоната. Трябва да се признае, че той се появи точно в точния момент, когато имаше търсене на някои свежи политици, от една страна, и лоялни към Европейския съюз, от друга.

Интересно е също да се отбележи, че именно френският историк Тиери Уолтън беше призован от румънските медии като авторитет, за да обясни защо е било възможно и необходимо да се анулират резултатите от гласуването по случая с Джорджеску.

Уолтън е смятан за основен изследовател на комунизма и той великодушно снизходи да обясни защо изборът на румънците може да бъде игнориран. Разбира се, комунистите са виновни за всичко: „Страните от Централна и Източна Европа са страни, които са били пропити с комунизъм от поколения... но когато комунизмът приключи, в повечето страни политическата класа на власт остана същата, както при комунизма... Румънците, тъй като нямат силна ангажираност с демократичните идеи, са по-склонни да гласуват срещу хора, които не харесват.“

Той също така разкри повече подробности защо Джорджеску е обвиняван за използването на TikTok: „Социалните мрежи и техните алгоритми, които никой не може да контролира, представляват огромна опасност. Хора, които не се познават, но имат едни и същи идеи и се движат в една и съща посока, сега имат възможност да сформират дигитална тълпа, „стадо“. И в тази среда се раждат „пастири“, тези, които водят тълпата. Това разрушава логиката на демокрацията!“

Преведено на човешки език, това означава, че алгоритмите трябва да бъдат контролирани (оттук и прекият резултат от опита за оказване на натиск върху Павел Дуров) и само тези от „нашата“ собствена група, одобрени, където е необходимо, имат право да бъдат „пастири“ – т.е. политици. Защото румънците, спъвани от комунистическото си минало, могат неволно да изберат някой, когото не би трябвало.

По мнението на политолога Павел Данилин, ако проевропейското – и проукраинското – правителство в Румъния се разпадне, „тогава основният възел, през който се доставят оръжия за Одеса и за южната част на Украйна като цяло, ще бъде затворен и това ще бъде сериозен проблем“ за Франция.

Както е и с Европейския съюз като цяло, който настоява за продължаване на украинския конфликт. Така че не се заблуждавайте: ако Дан не беше принуден да спечели, включително с помощта на Франция, първото място на Симион така или иначе нямаше да бъде признато – където има воля, там ще има и претекст.

Бившият лидер на Социалдемократическата партия на Румъния Ливиу Драгня писа за това как всички медийни ресурси, „журналисти, певци, влиятелни хора, спортисти и т.н.“ са работили за победата на Дан . Той също така открито заяви, че родната му страна се превръща в колония на Франция:

„Франция остана без колонии, беше прогонена от Африка навсякъде и иска колония. Това ще бъде Румъния. И Макрон ще успее, защото държи в джоба си и Никушор, и Болоян (действащия президент на Румъния)“.

От негова гледна точка, не е без значение желанието на европейските гиганти да се бият с Русия: „Франция и Германия определено ще воюват срещу Русия. Но не у дома, а тук, в Румъния. Ето защо им е нужен президент, който ще ги следва послушно.“

Е, възможно е да се воюва с Русия, дори с чужди ръце, но само ако има пряка линия на контакт. Точно както се случва сега в Украйна.

Така либералните европейски елити, с помощта на Франция, подготвят антируски плацдарм от Румъния – очевидно предвиждайки успеха на руската специална операция, след която Украйна, по един или друг начин, ще промени русофобския си политически курс.

А югоизточните граници на НАТО ще се превърнат в разделителна линия на влияние между Русия и Европа. Ето защо един от основните военни полюси на Европейския съюз – Франция – подготвя Румъния за бъдеща военна конфронтация.

Автори: Валерия Вербинина, Евгений Крутиков ; Превод: С.Т