Уорън Бъфет веднъж ми каза, че любимите му инвестиции не са толкова залозите върху САЩ, колкото залозите върху способността на американските компании да продължат да изнасят капитализма по света, пише Рана Форухар за Financial Times.
Компании като American Express, Coca-Cola, Kraft-Heinz и Procter & Gamble, в които Berkshire Hathaway на Бъфет инвестира, са огромни глобални франчайзи. Все по-голяма част от техния растеж идва от развиващите се пазари, докато те все още изплащат надежден дивидент. Те бяха, каза Бъфет през 2012 г., по-безопасни дори от американските съкровищни бонове.
Каква разлика в перспективата може да донесат няколко години. Оставете настрана скорошните предизвикателства, пред които са изправени отделните компании, включително Kraft-Heinz. Днес цялата мъдрост на хеджирането чрез акциите на американските мултинационални компании е съмнителна. Сега е съвсем неясно как, а в някои сектори дали изобщо, през следващите години ще се осъществява трансграничен бизнес.
Всички знаем, че глобализацията е застрашена. Данните, събрани от Швейцарския икономически институт, показват, че глобализацията достигна своя връх и започна да спада няколко години преди началото на сегашните търговски войни. Настоящите препятствия пред нея - от по-ниските трансгранични капиталови разходи до локализирането на веригите за доставки поради популизма, митата и натиска в подкрепа на водещите национални компании - скоро няма да изчезнат.
Така че най-умните капиталисти започнаха да преосмислят своите основни теории за инвестиране в новата епоха: епохата на деглобализация. Някои от новите правила са очевидни - по-големите може да не са по-добри. Неотдавнашен доклад на JPMorgan за деглобализацията показва, че през последните 20 години е налице много тясна връзка между интензивността на трансграничната търговия и маржовете на корпоративните печалби в САЩ. По-конкретно, компаниите с голяма пазарна капитализация „се възползваха много от намирането на работна ръка, фабрики и ресурси в страните с най-изгодни разходи за заплати, данъчно облагане, регулации и инфраструктура“.
Тази корелация сега се разпада, когато търговията става все по-нестабилна. Технологиите ще бъдат главното бойно поле, на което ще се разиграват търговските войни и политическите конфликти в бъдеще. Помислете за последните заглавия по този въпрос, включително американско-китайските спорове за китайската технологична група Huawei; откриването на антитръстово дело срещу Amazon от ЕС и евентуалните глоби за Qualcomm, както и борбата на Г-7 да постигне съгласие за система за цифрово данъчно облагане.
Най-глобализираните технологични акции, които дърпат пазара през последните години, също ще го поведат надолу. Неотдавнашните разочарования при Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google са един знак, но има много по-фини и по-показателни примери за това какво предстои. Arrow Electronics, която дистрибутира компонентите и полупроводниците, които се вграждат в коли, съдомиялни машини, компютри и телефони по целия свят, обяви предупреждение за печалбата си, като се позова на „влошаващите се условия на търсене“.
Това не означава, че технологиите вече няма да стимулират растежа - просто най-добрите възможности за инвестиции може би са в Китай и развиващите се пазари. Пекин даде да се разбере, че инициативата му „Един пояс, един път“ ще бъде не само за изграждане на инфраструктура, но и за създаване на цялостна високотехнологична екосистема, базирана върху китайските цифрови стандарти и местните компании. Китай се превърна в световен инкубатор за мобилните плащания, приложенията за изкуствен интелект и най-модерните биотехнологии.
Мисля, че Китай е много подобен на САЩ от периода след Втората световна война - огромен, едноезичен пазар с нарастващо потребителско търсене. Той ще притегли останалата част от Азия и много нововъзникващи пазари в своята орбита на растеж.
Вижте неотдавнашното решение на Филипините, традиционен американски съюзник, да използват китайските телекомуникационни компании, за да развият своята 5G мрежа. Не мога да си представя, че инвеститорите няма да се справят по-добре в Азия, отколкото в САЩ или Европа през следващите години.
Това може да е вярно не само за акциите, но и за облигациите. Точно както инвеститорите, търсещи доходност в свят с ниски лихвени проценти, се втурнаха в области с висок растеж, като например технологичните акции през последното десетилетие, така сега те се опитват да хеджират евентуалния шок при растежа чрез инвестиране на дълговите пазари, които сега са в балон с епични пропорции.
Обичайно е да се твърди, че ако САЩ и светът като цяло влязат в рецесия, хората ще се насочат още повече към американските държавни ценни книжа като сигурно убежище. Но след като Китайската народна банка обяви през 2013 г., че вече не е в интерес на Китай да стимулира натрупването на валутни резерви, една мярка за търсенето на американските съкровищни бонове - съотношението на поръчките към предложените количества - намалява.
Междувременно спредът в доходността между американските 10-годишни държавни облигации и съответните им китайски ценни книжа нараства. Пекин даде да се разбере, че ще използва стимули, свързани с инфраструктурата, за да подкрепи забавящата се икономика. Той също се стреми да увеличи търговията с юани и да премахне ограниченията за чуждестранна собственост върху финансовите компании по-рано от очакваното. Всичко това е, за да се намали зависимостта от долара и да се създаде финансова екосистема, ориентирана към Китай.
Гравитационното поле на Китай също така ще подкрепи пазарите на суровини. Китайците се нуждаят от петрол - оттук и нарастващото участие на Пекин в Близкия изток и близките отношения с Русия, където както облигациите, така и акциите се представят добре. Суровините ще бъдат един от малкото пазари, изолирани от деглобализацията, тъй като те ще бъдат движени основно от растежа на средната класа в нововъзникващите пазари. Новата ера принадлежи на тази демография, а не на американските мултинационални компании.
